Избор на главен герой и негов двойник

Главният герой е един от двата най-важни героя в романа ви и единственият, за когото повечето студентите по творческо писане някога са чували. Въпреки това, емоционалната нишка на романа зависи от два героя и тяхното взаимоотношение, които трябва да изберете мъдро.

Първо, трябва да разберете, че терминът "главен герой" често се използва по неточен начин. За повечето хора той просто означава централната фигура в историята. При все, че централната фигура в историята често е сплав от няколко различни роли. Когато осъзнаете това, ще имате огромен набор от варианти за романа си.

Например в романа Хъкълбери Фин, Хък е централната фигура. Той разказва историята. А тя се върти около неговото приключение в бягство от тираничния му баща и търсенето на свобода. Също така читателят вижда историята изцяло от гледна точка на Хък. Ние виждаме и чуваме само това, което Хък ни казва да видим и чуем. Хък ни казва мислите си. Но ние не знаем какво мислят, виждат или чуват другите герои.

Вдъхновявайте другите чрез изкуството си

Стийв Пресфилд го е казал най-добре в "War of Art":

"Единственото и най-доброто нещо, което може да направи един творец за друг, е да служи като пример и вдъхновение."

Никога не са били казвани по-истинни думи, а мнозина дори не знаят, че правят това.

Отделяме часове, за да подобрим изкуството си. Така да го полираме, че да стане съвършено. И после го пускаме на свобода пред очите на публиката и то се пльосва като мокър чорап. Сякаш сме работили за нищо.

Как да създадем герои, които се помнят дълго и са достоверни

В предишната статия "Създаване на прототипни герои" разгледахме как прототипните герои изпълняват драматичните функции в романа ни. Това беше и първият от четирите критерия, на които героите ни би било добре да отговарят, когато ги създаваме. Нека си ги припомним.

1. Героите ви изпълняват изискваните драматични функции в сюжета;
2. Героите ви се помнят дълго;
3. На героите ви може да се вярва;
4. Героите ви са триизмерни.

В тази статия ни предстои да разгледаме останалите критерии.

Дума на деня: ономатопея!

Дрън-дрън, Зън-зън и Бам-бам били най-добри приятели и постоянно се разхождали в гората, търсейки приключения.

Ономатопея (на гръцки: ονοματοποιΐα; в българската литературна терминология е позната и като звукоподражателна дума) е дума, или съчетание от думи, за интерпретиране на звуци от всякакво естество, като най-често обозначава думи, с които се представя даден издаден звук от естествен, а понякога и изкуствен произход. Като част на речта в българския език в изречения ономатопеята обикновено изпълнява синтактичната функция на междуметие.

Примери за ономатопея (звукоподражателни) в българския език:

• звук от часовник (тик-так);
• звук от звънци, камбани и т.н. (зън-зън, бзън, тин-тан и т.н.)
• звук от кихане (апчих и т.н.);
• звук за излизането на пушек от комин на влак (пуф-паф);
• звуци за удар(и) върху твърда повърхност (бум, прас, тряс, бум-бам и т.н.);
• звуци, издавани от различни видове животни (от птици (чик-чирик и т.н.), от кучета, вълци и т.н. (бау, уаф-уаф и т.н.) от котки и коткоподобни (мяу, хссс и т.н.)), и други.

Ономатопеята е изключително подходяща за създаване на имена в детски книжки!

Създаване на прототипни герои

Ако създадете герои от гледна точка на това да изпълнят драматичните характеристики на вашия сюжет, сте си спестили много бъдеща работа и редакция.
А когато ги сътворите, следващата крачка е да ги направите хора, в които читателите ви да се влюбят.

Общо взето, когато създавате герои, трябва да имате четири критерия предвид.

Упражнение: Герои

При развиването на истории, ни е необходима информация за героите.
Не е нужно да описваме всичко, но е хубаво да е ясно в главата ни за кого говорим и какви са неговите характеристики, и постепенно да включваме и нюансираме дейталите.
Списъци с въпроси в интернет има колкото искате, но разгледайте картината и отговорете на тези въпроси конкретно:

Пътешествието на писателя - пет упражнения за начало

Един различен начин да бъдем в този свят

Тази сутрин, когато се събудих, за да пиша в този блог, получих главоболие. Не се чувствах като писател. Не се чувствах като човешко същество. Сипах си чаша горещо горчиво кафе. Хареса ми послевкуса, накара ме да се почувствам по-добре. Все още не се чувствах като писател. Отне ми половин час да напиша тези петдесет думи.

Ако тепърва започвате да пишете, понякога може да ви е трудно да се почувствате като писател отвътре, дори още по-трудно да го кажете на останалите. Ако сте на купон и ви попитат с какво се занимавате, като кажете "Писател съм", може би се чувствате глупаво.

Таен живот

За да сте писател, се изисква различен начин на съществуване в този свят. Какво имам предвид ли?

Да пишем като най-добрите блогъри

Ако искате да подобрите своето писане, къде търсите вдъхновение?

Дали използвате Шекспир като ваш гид?

Или Хемингуей?

Или други известни автори?

Надявам се, че не. Защото писането в нета е различно.

Въпреки, че писането на блог споделя много от правилата на творческото писане, има няколко ключови различия. Например вниманието на онлайн читателите е далеч по-кратко.

Новият стил на списване на блог се основава на...

Отговорът може да ви изненада.

13 начина да започнете една история

За да привлечете вниманието на аудиторията, трябва да ги заинтересовате - трябва да ги накарате да им пука за героя и това, което му се случва.
Ако не успеете - те ще се прехвърлят на друга, по-вълнуваща история.



Началото на историята ви трябва да е живо и достатъчно важно, за да създаде съпричастност (спомняте ли си тази хубава българска дума? Забравете за емпатията) у читателите.
Те искат заковаващи истории с:

• негативно начало
• сложно (не скучно) развитие
• (обикновено) положителен край

Ето 13 начина да започнете вашата история по грабващ вниманието начин:

Писатели с рекорди

Често се сравняваме с другите, нали?
Но светът е толкова шарен и всеки има толкова различна пътека.
Вижте тези писатели с рекорди и помислете отново върху онези въпроси, които ви тормозят понякога. Рано ли е да пропиша? Или късно? Прекалено странен ли съм? Има ли прегради, които да не ми позволяват да пиша в харесвания от мен жанр?

5 начина да използвате тайните, за да развиете своите герои

Какви са най-дълбоките, най-тъмните тайни на вашия герой? Кое е това, което той не иска никой да знае?
Когато пишете роман, или го ревизирате, трябва да знаете тези неща.

5 важни начина да използваме символизма

Символизмът понякога може да е трудна концепция за авторите. Как да изберем правилните символи на първо място? Какво ще символизират? И как да ги внедрим в историите си, без да изглеждат очевидни и да загубим символичната им стойност?

Символизмът предоставя една от най-богатите възможности за писателите да задълбочат темата си, да преминат покрай съзнателната оценка на читателите и да попаднат директно в емоционалното, подсъзнателно ниво. Това е голяма сила. И трябва да сме луди, за да не я използваме.

Писателски блокаж: причини, видове, антидоти и цитати!

Ключовете към великолепна история

Кой не обича хубавата история?
Добре разказаната приказка ще ни сграбчи, ще ни развълнува, ще ни потопи в измислен свят, пълен със завладяващи герои. И това не е случайно. Великолепните истории, от детските стихчета до супер хитовите филми, са резултат на старателно планиране и проектиране.

В този TED Talk сценаристът и режисьорът от PIXAR Андрю Стентън (Играта на играчките, Уоли) обяснява своите златни правила за разказването на страхотна история.

Тайни светове

"Всеки има таен свят в себе си. Абсолютно всеки човек по света. Независимо колко може да е тъп и скучен отвън, в себе си всеки има невъобразими, прекрасни, чудесни, глупави, забележителни светове. Не просто един. Стотици. Даже хиляди".

Нийл Геймън

Картина: Матю Уедърстоун

Цитирано от: Writers Write

Пет начина да създадем конфликт, който си заслужава

Говорим постояннно за създаването на конфликт в романите, но трябва да се стараем и да не го създаваме просто така, за да го има. А да е и ефективен.

Героите ни не трябва да се карат за незначителни неща. Те не трябва да губят читателското време с конфликт, който няма нищо общо със сюжета. Конфликтът е част от предисторията и от това, което се случва на всяка страница.
Помнете, че писането на проза няма нищо общо с телевизионно риалити шоу - не ни се чете за някакъв незначителен обяд, нито ни се слуша злободневен диалог, който може да ни докара до мозъчна кома.

Тогава как да извлечем най-доброто от конфликта в романите ни?

Преведете емоциите в език на тялото

Понякога е лесно, друг път не толкова да използваме езика на тялото в писането. Аманда Патерсън от Writers Write ни помага да опишем състоянието на героя си. То може да се изрази по много начини, разбира се. Героят ни може да е шокиран и ядосан, или шокиран и щастлив, а може да направим и свои комбинации, използвайки таблицата й за език на тялото ТУК, като превода може да видите по-долу.

How To Write FLASH FICTION That Doesn’t SUCK

Как да пишем супер кратка проза, която не е боклук. 

Да речем, че бихме могли да преведем така заглавието на този кратък и безплатен курс за писатели от Холи Лайл.

Не знам дали терминът flash fiction е преведен някъде на български език. Но нека да кажем, че това са много кратки разкази до 500 знака. Буквално „светкавична проза“.

Много бих искала да преведа съдържанието на курса, така че да може да се ползва от по-широк кръг от читатели, но поради запазени права това е невъзможно. Затова искрено се надявам, че можете да ползвате английски език и може да се запишете за курса ето ТУК.

За какво иде реч в този курс? Това поне бих могла да спомена.

Да напишем съвършената сцена по Ранди Инджърменсън

Какво прави една сцена съвършена? Използваните думи, изразените мисли, изреченията, параграфите? Това е трудно да се определи, всеки има различен поглед към нещата. А стилът е въпрос на вкус.

Може би е трудно да се постигне стилово перфектна сцена, но може да се напише структурно перфектна сцена. И това е далеч по-добре от лошо структурирана сцена.

ДВЕ НИВА НА СТРУКТУРА НА СЦЕНАТА

Сцената има две нива на структура, а именно:

• широко мащабна структура
• тясно мащабна структура

Преди да продължим напред, трябва да подчертаем нещо много важно. Вашият читател чете вашата художествена проза, защото му доставяте силно емоционално преживяване. Ако пишете романс, трябва да създадете у читателя илюзията, че самият той се влюбва. Ако пишете трилър, трябва да създадете у читателя илюзията, че е в смъртоносна опасност и има съвсем малък шанс да спаси живота си (и цялото човечество). Ако пишете фантастика, трябва да създадете илюзията, че читателят е в друг свят, където всичко е различно, вълшебно и прекрасно. И т.н.

Метод за писане на роман „Снежинка“ на Ранди Инджърменсън

Писането на роман е лесно. Писането на хубав роман е трудно. Така споделя Ранди Инджърменсън – учен, писател и преподавател, на своя сайт „Advanced Fiction Writing“. Ако беше лесно, всички щяхме да пишем бестселъри и щяхме да получаваме награди.

Има различни начини за писане на роман. Ранди споделя своя, а именно методът „Снежинка“. За какво става въпрос може да видите в подробности ето ТУК, а аз ще го публикувам със съкращения.

Важността на дизайна

Добрата проза не се случва, тя се проектира. Може да направите проектирането преди или след като сте написали своя роман. Ако се направи предварително, е по-лесно и води до по-добри резултати. Проектирането е трудна работа, затова е важно да се намерят водещи принципи още в началото.

Как проектираме роман?

Няколко идеи при творчески блокаж

Достигнали сте до момент, когато първоначалното вдъхновение и въодушевление са се изпарили. Чудите се дали да продължите да пишете или да спрете, но всички онези приятели, роднини или близки, на които сте казали, че пишете роман, чакат да видят дали ще го приключите. Нека си поговорим за някои обикновени неща, за които може и да не сте се сетили, но които да ви върнат обратно в играта.

Защо роман?

Искате да напишете роман, но се чудите откъде да започнете?

Първо и най-важно – защо искате да напишете роман? Какво ви привлича в тази идея?

Предполагам обичате да четете романи, както и да пишете проза, и искате да пробвате и вие да създадете привлекателно дълго четиво?

Та като казах дълго – именно романът дава най-голяма възможност за разпростиране на историята. Може да разкажете цял един живот, много подробности, детайли, случки… Може да вземете под крилото си определен/и герой/и и да му придадете завършен вид според своя вкус. Ще създавате неговия свят, ще му придавате характер, умения, недостатъци…

Пет съвета на Лаура Докрил за истинско писане

Винаги съм знаела, че искам да бъда писател. Докато не срещнах училището. Тогава разбрах, че може би не мога да правя всичко, което искам, че има ограничения и препятствия. Увереността ми спадна. Кога светът стана толкова скучен?

1. Бъдете себе си. Вие сте интересни

Първата грешка в писането е, че героите ви трябва да са хора, нямащи нищо общо с вас: умрели 12 пъти, преследвали се с коли, ограбвали банки, а накрая живели на тавана с осиновителите си, с които имат сложни взаимоотношения. Няма такова нещо. Вие и вашият живот са интересни такива, каквито са, защото вие сте единствени и никой няма да живее така, както вас. Никога.

Пишете за това, което знаете, защото е достоверно. После идете в космоса или джунглата, под водата или каквото и да било. Първо е истината.

2. Покажете се

Покажете на колкото се може повече хора това, което пишете, възможно най-скоро. Колкото повече стоите като дебела кокошка върху купчина яйца, толкова по-трудно ще ви е да покажете нещо някога на някого. Ще ставате все по-свенливи и обсебени.

3. Слушайте сърцето си, но следвайте куража си

Съветите и обратната връзка са страхотни, но не всеки знае най-добре. Доверете се на инстинктите си.

4. Не остарявайте, мърморейки: „Трябваше да направя това!“

СЕГА е времето. Ако сте паднали от коня, качете се пак. Това е всичко.

5. Оставете граматиката и правописа за накрая.

Редакторите ще ви помогнат да позачистите онова, което не успеете. Всеки може да коригира, но се изисква вълшебство, за да се пише. Нека никога това не ви спира да кажете онова, което искате да кажете. А ако не знаете някоя дума – измислете си я!

Текстът е адаптиран от The Guardian

"Дванайсет странстващи разказа" на Габриел Гарсия Маркес

„Дванайсетте разказа в тази книга написах през последните осемнайсет години. Преди да придобият сегашния си вид, пет от тях бяха журналистически бележки и сценарии за филми, а един беше телевизионен сериал. Друг разказах преди петнайсет години в едно интервю, приятелят ми го записа, после го публикува, а аз преработих отново неговата версия. Това бе изключително творческо изживяване, което заслужава да бъде обяснено дори само за децата, които искат да станат писатели, когато пораснат, за да разберат отсега колко неутолим и изгарящ е писателският порок.“

Повече за историята на тези разкази прочетете в предговора към книгата в Моята библиотека, както и самите разкази, разбира се.

Думи, музика, тайни, вълшебство и живот

Днес срещнах трима цветни, топли и изпълнени с живот търсачи на вълшебство.
Едната казва, че вълшебството й помага да оживи онова, което е в ума й, така че и другите да го познаят също.
Другата търси онази сила, която ще й помогне да пристъпи напред и да напише нещо образно и лично.
Третият е погълнат от вълшебството на музиката и казва, че литературата и музиката за него са еднакви.
Мишел Ламарка, Сандра Флечър и Марк Конък – и тримата ме убеждават категорично в едно общо нещо – че творчеството е магическа експлозия на вдъхновението на един свободен дух. Нека ви разкажа повече за тях и за онези неща, които ме впечатлиха в техните истории.

Навън от тъмнината или как станах писател

Kупища листа и тефтери се спотаяваха в дъното на гардероба, затрупани в тъмнината на ежедневните дрехи. Идеи, мисли и емоции пробиваха своя път в живота ми иззад образа, прорязан от боязън и ранимост.
Бях станала писател.
Бях влюбена. В любовта, в творчеството, в поезията, в прозата, във фантазията, в полета на мисълта, в мечтаенето, в музиката, в живота.
Бях обречена. На щастие – което обаче трябваше да заслужа и постигна. Трябваше да обуча желанията си в умения, да докажа пред себе си дали имам талант, който да развия в дарба. Очакваше ме дълъг път, който тогава не осъзнавах, но усещах на върха на небцето си.

"За писането: Мемоари на занаята" - Стивън Кинг

Малцина могат да ме грабнат. Аз не съм за класическите школи – прекалено бързо ме отегчават.
Но този човек привлече вниманието ми. Мисля, че е от т.нар. от мен „soul siblings“ – т.е. душевни събратя. Ще откриете чудесната му книга „За писането: Мемоари на занаята“ в Читанката безплатно. Ето и краткото ревю за нея.

„През 1999 година Стивън Кинг започва за пише за своя занаят и за своя живот. Към средата на годината претърпява злополука (широко отразена от медиите), която излага на опасност и двете. През месеците на възстановяването му връзката между писането и живота става за него по-важна от всякога…
Рядко книга за творческото писане е бивала толкова ясна, полезна и откровена. „За писането“ започва с хипнотизиращ разказ за детството на Кинг и неестествената му страст да разказва истории още от малък. Поредица живи спомени от юношеството, колежа и трудните години, които водят до първия му роман „Кери“, позволяват на читателя да разгледа под свеж и понякога много забавен ъгъл формирането на един писател. После Кинг описва основните инструменти на занаята си — как чрез употребата им писателят да ги наточва и умножава, как винаги трябва да са му под ръка. Той запознава читателите с най-важните аспекти на изкуството и живота на писателя, като предлага практични и вдъхновяващи съвети за всичко — от сюжета и развитието на героите, до навиците за работа и отказите.
Публикувана на части от „Ню Йоркър“ и срещнала бурно одобрение, книгата „За писането“ достига кулминацията си с дълбоко затрогващ разказ за това как неистовата потребност на Кинг да пише му помага да се възстанови и да се върне към обичайния си живот.“

Download

Три стъпки към творческото писане

Вие имате желание да пишете и творческото писане е вашият избор. Какви са първите три стъпки, които трябва да следвате, за да постигнете целта си?

1) Проучете какви жанрове и поджанрове има.

Може и да не ви изглежда важно сега, но ако познавате жанровете и поджанровете на творческото писане, сте си направили голяма услуга. Защо? Защото много големи автори специализират само в един широк жанр като проза, поезия или документалистика. Затова виждате как големите романисти пишат само романи, писателите на разкази пишат само разкази и т.н. Не ви се иска да станете на всяка манджа мерудия и да не сте добър в нищо. А може да се специализирате в някой от тях, само ако ги познавате всички.
Разбира се, има изключения. Някои големи романисти пишат и разкази, и обратното, но това е рядко. Това не означава, че не може да опитате в различните широки жанрове, но все пак изберете един, в който да се развивате.
Вече говорихме, че основните видове проза според обема са разкази, новели и романи. Но има и допълнителни подвидове, които си заслужава да разгледаме.

Микро проза: разкази до 1000 знака.
Бърза проза: до 140 знака. За сбитото писане си трябва специален талант.

Продължаваме нататък с:
Поезия: сонети, хайку, балади, танка, пантум, бял стих  и пр.
Творческа документалистика: биографии, мемоари, автобиографии, есета, дневници и пр.

2) Изберете жанра и поджанра, в които искате да пишете.

Понякога е лесно, понякога не. Може да ви отнеме известно време и неуспешни опити, но си заслужава да разберете къде бихте били най-добри.
Може жанрът, който изберете, да не е от най-популярните. Важното е да ви носи удоволствие.

3) Започнете да пишете редовно

Пишете често – доколкото ви е възможно – в жанра, който сте избрали. Скоро ще видите и резултатите.
Не спирайте за дълго време, защото това ще ви върне назад. Пишете, дори и да е малко като количество.
Каква е целта на всичко това?
Ако искате още с първите ви опити да започнете да правите пари, може и да се разочаровате. Дори и на велики писатели първите творби често са боклук (според техните думи), докато не са били редактирани.
Но ако целта ви е да си доставите удоволствие и да се развивате в това начинание, то добре дошли в семейството на писателите.

Пишете!


Текстът е адаптиран от Writers’ Treasure

Творческо и техническо писане: що е то

Творческото писане е всяка форма на писане – резултат на творчеството на ума: проза, поезия, документалистика, драматургия, мемоари, биографии и др.  Целта му е да се изрази нещо – било то чувства или размишления…

Творческото писане няма намерение просто да даде информация или да накара читателя да направи нещо за писателя. То е създадено за да забавлява или образова някого, да сподели загриженост по определен въпрос или по отношение на някого, или просто да изрази нечии мисли.

Творческото писане има толкова много жанрове и под-жанрове, които са разгледани в отделна статия. Понякога то следва определени правила, а друг път ги нарушава напук на всичко. При всички случаи обаче, талантът е необходим елемент, ако искате да пишете изобретателно. Разбира се, писането се подобрява с практика, но нямате ли талант, няма да доставите удоволствие на никого.

Талантът и уменията са гръбнакът на творческото писане.

В негов противовес идва техническото писане, което от своя страна е една огромна част от нашето ежедневие. Реклами, описание на продукти, учебници, енциклопедии, официални писма и т.н. – всичко това е техническо писане. Основна разлика с творческото писане е, че не е създадено за забавление.

Техническото писане е изцяло създадено, за да информира или за да провокира читателя към някакво действие в полза на писателя. То има собствени правила, договорености какво може и какво не може да се прави и пр.

Текстът е адаптиран от Writers’ Treasure.

Да пишем разкази 3: Обстановката

Важността на обстановката

Обстановката в разказа (средата) са времето и мястото на историята.

Примери:

– Париж по време на френската революция
– магическите земи на Нарния

Детайлите в обстановката създават свят, където героите ви могат да се движат, и където се разгръща конфликтът.
Всичко, което героят ви докосва и вижда, зависи от обстановката. Къщата му, дрехите, които носи, тайната пътечка през гората, дъждът, който вали върху него – всичко зависи от обстановката.
Може да си изберете определена среда, защото ви е позната, или защото ви харесва, или защото допринася по определен начин към конфликта. Може да се опрете и на героя си, за да съберете идеи за среда.
Ето някои въпроси, които може да си зададете.

Да пишем разкази 2: Конфликтът

Защо имаме нужда от конфликт

Конфликтът в разказа е проблем, с който се сблъсква главният герой. Този проблем може да е романтичен съперник или орда атакуващи зомбита. Може да е вътрешна борба, например главният герой трябва да се справи с определен страх или лош навик.

Ето няколко примера за конфликти в разказа:

Мери се влюбва в съвършения мъж, но той вече е женен за друга.
Джон иска да е председател на класа, но се ужасява от говорене пред хора.
Хари Потър трябва да спаси света от лошия магьосник Волдеморт.
Конфликтът е важен, защото прави нещата да се случват. Ако животът на героя ви е съвършен, той няма причина да предприема действия. Няма причина нещо да се променя. А без промени няма и разказ.

Ключ към ефективен конфликт

Да пишем разкази 1: Героите

Нека да разгледаме основните компоненти на разказа. От какво се нуждаем, за да създадем една хубава история?

ЕЛЕМЕНТИ НА РАЗКАЗА

Разказът ни се нуждае от три елемента: герои, обстановка и конфликт.

Когато пишем някаква творба, тя не е разказ, освен ако нещо не се случва в нея. Иначе тя ще е описание, статия или философски тракт, но не и разказ. В разказа нещо трябва да се случва. То се случва на някого (героя), някъде (обстановката, средата). Конфликтът (или проблемът) е онова, което се случва.

Как се ражда историята (разказът)

Видове романи

Видове романи?

Издателите обикновено класифицират прозата като комерсиална или художествена – творба на изкуството. Няма причина изкуството да не носи пари също, но обикновено нещата не се получават по този начин. Ето защо говорим за гладуващи творци и ето защо комерсиалната проза и художествената литература са различни категории. Познайте коя от двете предпочитат големите издатели.

ВИДОВЕ РОМАНИ – КОМЕРСИАЛНА ПРОЗА

Комерсиалната проза е разделена на много жанрове или категории. Този вид класификация помага на читателите да намерят кой тип романи предпочитат да четат. Например онези, които харесват любовните истории, могат да се насочат директно към секцията „Романси“ („Любовни романи“ в българските книжарници). Всеки жанр има своите традиции. Ако искате да пишете в определен жанр, важно е да четете много книги от него, за да разберете какво очакват читателите.

Ето няколко от основните жанрове:

Видове проза според обема

Предполагам знаете всички най-основни видове проза. Възможно е да имате и своите фаворити и да сте се установили в удобството на избрания от вас сектор.

За благото на собствената ми памет обаче – ако искате се присъединете към мен – ще се спра на основните категории. А вие може да споделите в кои се чувствате в свои води и кои бихте искали да разработите по-уверено в практиката си.

СПОРЕД ОБЕМА

Разказ
Новела
Повест
Роман
Новелите не са често срещани. Те не са удобни за публикуване в списания, а са прекалено кратки за книги.

И докато повечето хора искат да пишат романи, начинаещите писатели е по-добре да започнат с кратки разкази. Ако започнете с роман, то докато го напишете, вече ще сте различен. А това ще деформира романа ви. А още по-лошо, да се придържате към роман, който сте надраснал, може да задържи развитието ви. То е като да сте се оженили твърде млади.

Ако започнете с кратки разкази, това ще ви даде възможност за много „свежи стартове“, за експерименти, за различни гласове, обекти и техники, а това ще допринесе значително за намирането на вашия собствен стил. Ако това ви допада, първо прочетете достатъчно количество хубави разкази на други писатели в различни стилове. Произведенията на добрите автори са най-доброто училище.

В прозата ще срещнете и различни видове жанрове, но за тях вижте следващата тема, а именно „Видове романи“.


Текстът е адаптиран от Creative Writing Now

Добрата мотивация

Обичате ли да пишете? Правите ли го често? Имате ли поводи за това?

Може да сте напълно наясно със себе си – какво, кога, по колко… Но може и всъщност често да си задавате въпроса: Защо пиша? И защо въобще да го правя?
Ето няколко причини според Creative Writing Now, поради които творим в текст.