ЦИТАТИ

ЦИТАТИ ЗА ПИСАНЕТО

‘I believe it’s quite simple. I think I want to be entertained, and I want to learn something. I do not want to endure a lecture. Show me the story and let me come to my own conclusions. I do not want my intelligence insulted with contrived literary manipulations, and obscure, incoherent writing. I am your reader, not your therapist. I also do not want to get lost in your unplotted stream of consciousness. I am not your editor.’
Amanda Patterson on what writers should do
„Смятам, че е елементарно. Искам да ме забавлявате и искам да науча нещо. Не ми се слушат лекции. Покажете ми историята и нека сама направя своите заключения. Не искам интелигентността ми да бъде обиждана със скалъпени литературни манипулации или неясно непоследователно писане. Аз съм вашият читател, а не терапевт. Също така не искам да се загубя в непланиран поток на съзнанието. Аз не съм вашият редактор“.
Аманда Патерсън за това какво да правят писателите

‘The first duty of the novelist is to entertain. It is a moral duty. People who read your books are sick, sad, travelling, in the hospital waiting room while someone is dying. Books are written by the alone for the alone.’
Donna Tartt
‘Първото задължение на романиста е да забавлява. Това е морално задължение. Хората, които четат книгите ви, са болни, тъжни, пътуващи, в чакалнята на болницата, докато някой умира. Книгите се пишат от самотници за самотници.’
Дона Тарт

„Don’t say the old lady screamed – bring her on and let her scream“. (Don’t tell emotion. Show it!)
Mark Twain

„If those who have studied the art of writing are in accord on any one point, it is on this: the surest way to arouse and hold the attention of the reader is by being specific, definite and concrete. The greatest writers… are effective largely because they deal in particulars and report the details that matter.“
The Elements of Style by William Strunk Jr.

„Имам сърце на малко момче… и го държа в буркан на бюрото си.“
Стивън Кинг

„Чети и пиши между четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър писател“.
Стивън Кинг

„Литературата трябва да бъде потно създание, което ви диша в лицето. Искам да се пресегна да ви сграбча и да ви стисна в потна прегръдка така, че да не можете да се откопчите. Винаги съм се стремял да нараня читателя и да го развеселя. Мисля, че една книга в много отношения трябва да бъде нещо истински живо и опасно“.
Стивън Кинг

„Започвам с дадена идея и знам как да я развия, но не си водя бележки. Обикновено имам представа какво ще се случи за десет страници напред, но никога не го нахвърлям на хартия, защото това те лишава от някое интересно странично отклонение, което може да ти хрумне. Теодор Стърджън веднъж ми каза, че според него читателят не знае какво ще се случи по-нататък само и ако писателят не го знае“.
Стивън Кинг

„Идеята на „Куджо“ се родила чрез продължаване на навика му да прави връзка между две теми, които на пръв поглед нямат нищо общо. При „Кери“ те били „жестокостта на подрастващите и телекинезата“. При „Куджо“ това били два инцидента, случили се един след друг в рамките на две седмици…
Ето как дадена история покълва като семенце в ума на Стивън Кинг: „Виждаш нещо, то се съчетава с друго нещо и така се ражда сюжетът – обяснява той. – Но никога не знаеш кога ще се случи“.

„Често се чувствал като аутсайдер, макар че още от малък с научил да не говори за това. „Пазех в тайна тази своя страна – разказва той. – Не исках никой друг да разбере за нея. Мислех, че ще ми я откраднат, ако научат какво мисля за някои неща. Не беше същото, като да се срамувам от нея, а по-скоро исках да я запазя и сам да разбера какво представлява.“
Открил, че единственият начин да го направи, е да пише за нея“.

„Стив имаше много силно изразен мироглед, казва съученикът му Майкъл Алпърт. – Изобщо не вярваше в официалния канон – учебната програма на Харвард. Смяташе, че повечето от най-популярните писатели могат да кажат много повече. Не говореше само за сюжета, а и за езика“.

„За Стив писането беше религия и пишеше прилежно, постоянно. Създаваше свой собствен свят“.
„Започвак да се превръща в запален изследовател на човешкия характер. И не се боял да пита хората защо вършат определени неща, надявал се след време да може да използва това в писанията си“.

„Единственото, което мога, е да предлагам нов поглед върху нещата. За вас това може да е просто облак, но всъщност не ви ли прилича на слон? И хората ми плащат, за да им го показвам, защото самите те са изгубили тази способност. Ето защо хората плащат на писателите и творците, това е единствената причина да съществуваме. Ние сме свръхбагаж. Аз съм птичка на гърба на цивилизацията“.

„Таби имала по-прозаичен възглед. Децата имат нужда от пренебрегване в умерена степен, както и от мъничко скука. Като те пренебрегват, откриваш, че не си център на вселената, а скуката често довежда до истинско мислене, изследвания и открития“.

„Започвам с дадена идея и знам как да я развия, но не си водя бележки – казва той. – Обикновено имам представа какво ще се случи за десет страници напред, но никога не го нахвърлям на хартия, защото това те лишава от някое интересно странично отклонение, което може да ти хрумне. Теодор Стърджън веднъж ми каза, че според него читателят не знае какво ще се случи по-нататък само и ако писателят не го знае“.
Лиза Рогак за Стивън Кинг

„Зарежете задачата! – весело извика той.- Не можете да пишете, само защото някой ви е поставил задача! Трябва да пишете, защото изпитвате потребност да го правите или защото се надявате,че някой ще ви слуша, или защото писането ще излекува някаква рана във вас, ще съживи нещо мъртво…“
Джоан Харис – „Къпиново вино“

Писането е форма на лична свобода. То ни освобождава от масовата идентичност, която ни заобикаля. И все пак писателят не пише, за да стане престъпен герой, а за да оцелее като индивид.
Don DeLillo