Искате да напишете роман, но се чудите откъде да започнете?
Първо и най-важно – защо искате да напишете роман? Какво ви привлича в тази идея?
Предполагам обичате да четете романи, както и да пишете проза, и искате да пробвате и вие да създадете привлекателно дълго четиво?
Та като казах дълго – именно романът дава най-голяма възможност за разпростиране на историята. Може да разкажете цял един живот, много подробности, детайли, случки… Може да вземете под крилото си определен/и герой/и и да му придадете завършен вид според своя вкус. Ще създавате неговия свят, ще му придавате характер, умения, недостатъци…
Като първа стъпка напред в опознаването на романа, ви предлагам да прочетете описанието в Уикипедия (+ английският по-пълен вариант). Мисля, че е важно за един писател да знае кога, как и защо са започнали хората да пишат точно такъв вид произведения.
Като втора стъпка ви предлагам да си помислите какви романи обичате да четете и какъв вид роман бихте искали да създадете? Има огромни списъци с жанрове и поджанрове, така че ако все още не сте сигурни какво точно ще създадете, поразровете ги и определете посоката си.
Защо точно тези са любимите ви книги? Какво в тях харесвате най-много? Кой подход бихте искали и вие да използвате и кое бихте избегнали?
Не забравяйте да четете! Пишете често, но и четете всеки възможен момент. Един от любимите ми писатели – Стивън Кинг – споделя, че чете винаги, когато може. А когато е пътувал с децата си в колата винаги е звучала аудио книга.
Трето. За кого искате да пишете? Коя ще е аудиторията ви? Може и просто да решите да пишете за себе си – да ви харесва на вас и толкоз. Но ако искате да достигнете и други хора, то мислили ли сте кои точно са те? Какво точно ще търсят във вашата творба?
Четвърто. Докъде искате да се простира личното присъствие в романа ви? Ще включвате ли преживяно от вас, ще го преобразувате ли по някакъв начин или ще се абстрахирате напълно от вашия живот? Притеснявате ли се близките ви хора да четат творбите ви и да си вадят някакви конкретни изводи за вашия живот, характер, мироглед? Как бихте избегнали този страх?
Пето. В каква обстановка искате да се случват действията в романа ви? Дали това е реална среда – град, село, курорт в държава, която познавате добре и можете спокойно да опишете? Или може би искате да пишете за измислено място? А може би искате да създадете един изцяло нов свят? Помислете обстойно за детайлите, които ще са ви необходими за вашите описания, за да не стигнете до задънена улица по средата вашата творба. Пишете за познати неща или опознайте нови.
Шесто. Липсват ви идеи? За основния сюжет, за героите, за стила, за подредбата на случките? Превърнете се в детектив за идеи! Наблюдавайте, съзерцавайте, четете, мечтайте, представяйте си филма на вашия сюжет… И си записвайте, защото идеите бързо отлитат от паметта, особено, когато сме много заети. Отделете си тефтер или тетрадка или файл на компютъра и не изпускайте блестяща мисъл. В днешно време има толкова споделяне на видеа, лични истории, детайли, чакащи да ги осиновите и приспособите за вашите цели… Бъдете разнообразни, великодушни, щедри и свободни към вашия ум и му разрешете да снове из вселената.
Седмо. Представете си, свържете се и опознайте вътрешния си писател. Какъв е, какво му харесва, кое го вдъхновява, кое го подтиска? Какво допринася за отпускането му и развихрянето на фантазията му, кое го стяга и умълчава? Доколко за него е важна обстановката, обича ли да го глезите? Общувайте си с него и следвайте импулсите му, дайте му най-доброто от себе си, за да може да получите и най-доброто от него.
Осмо. Гледайте на вашите произведения като на ваши деца. Те излизат от вас, пазите ги в сърцето си, грижите се и искате най-доброто за тях, което означава, че не искате компромиси, а искате да дадете и най-доброто от себе си. Когато нещо не ви достига, ще полагате усилия, за да го набавите.
Девето. Задайте си някакво темпо. Може да не е строго и задължително, но нека има някаква рамка. Ако оставите романа си дълго без да пишете по него, вие ще се промените, ще забравите подробности, може да сте пораснали и това, което ще пишете тепърва да изглежда съвсем различно. Та – не изоставяйте творбите си, освен ако не е съвсем целенасочено.
