Защо роман?

Искате да напишете роман, но се чудите откъде да започнете?

Първо и най-важно – защо искате да напишете роман? Какво ви привлича в тази идея?

Предполагам обичате да четете романи, както и да пишете проза, и искате да пробвате и вие да създадете привлекателно дълго четиво?

Та като казах дълго – именно романът дава най-голяма възможност за разпростиране на историята. Може да разкажете цял един живот, много подробности, детайли, случки… Може да вземете под крилото си определен/и герой/и и да му придадете завършен вид според своя вкус. Ще създавате неговия свят, ще му придавате характер, умения, недостатъци…

Пет съвета на Лаура Докрил за истинско писане

Винаги съм знаела, че искам да бъда писател. Докато не срещнах училището. Тогава разбрах, че може би не мога да правя всичко, което искам, че има ограничения и препятствия. Увереността ми спадна. Кога светът стана толкова скучен?

1. Бъдете себе си. Вие сте интересни

Първата грешка в писането е, че героите ви трябва да са хора, нямащи нищо общо с вас: умрели 12 пъти, преследвали се с коли, ограбвали банки, а накрая живели на тавана с осиновителите си, с които имат сложни взаимоотношения. Няма такова нещо. Вие и вашият живот са интересни такива, каквито са, защото вие сте единствени и никой няма да живее така, както вас. Никога.

Пишете за това, което знаете, защото е достоверно. После идете в космоса или джунглата, под водата или каквото и да било. Първо е истината.

2. Покажете се

Покажете на колкото се може повече хора това, което пишете, възможно най-скоро. Колкото повече стоите като дебела кокошка върху купчина яйца, толкова по-трудно ще ви е да покажете нещо някога на някого. Ще ставате все по-свенливи и обсебени.

3. Слушайте сърцето си, но следвайте куража си

Съветите и обратната връзка са страхотни, но не всеки знае най-добре. Доверете се на инстинктите си.

4. Не остарявайте, мърморейки: „Трябваше да направя това!“

СЕГА е времето. Ако сте паднали от коня, качете се пак. Това е всичко.

5. Оставете граматиката и правописа за накрая.

Редакторите ще ви помогнат да позачистите онова, което не успеете. Всеки може да коригира, но се изисква вълшебство, за да се пише. Нека никога това не ви спира да кажете онова, което искате да кажете. А ако не знаете някоя дума – измислете си я!

Текстът е адаптиран от The Guardian

"Дванайсет странстващи разказа" на Габриел Гарсия Маркес

„Дванайсетте разказа в тази книга написах през последните осемнайсет години. Преди да придобият сегашния си вид, пет от тях бяха журналистически бележки и сценарии за филми, а един беше телевизионен сериал. Друг разказах преди петнайсет години в едно интервю, приятелят ми го записа, после го публикува, а аз преработих отново неговата версия. Това бе изключително творческо изживяване, което заслужава да бъде обяснено дори само за децата, които искат да станат писатели, когато пораснат, за да разберат отсега колко неутолим и изгарящ е писателският порок.“

Повече за историята на тези разкази прочетете в предговора към книгата в Моята библиотека, както и самите разкази, разбира се.

Думи, музика, тайни, вълшебство и живот

Днес срещнах трима цветни, топли и изпълнени с живот търсачи на вълшебство.
Едната казва, че вълшебството й помага да оживи онова, което е в ума й, така че и другите да го познаят също.
Другата търси онази сила, която ще й помогне да пристъпи напред и да напише нещо образно и лично.
Третият е погълнат от вълшебството на музиката и казва, че литературата и музиката за него са еднакви.
Мишел Ламарка, Сандра Флечър и Марк Конък – и тримата ме убеждават категорично в едно общо нещо – че творчеството е магическа експлозия на вдъхновението на един свободен дух. Нека ви разкажа повече за тях и за онези неща, които ме впечатлиха в техните истории.

Навън от тъмнината или как станах писател

Kупища листа и тефтери се спотаяваха в дъното на гардероба, затрупани в тъмнината на ежедневните дрехи. Идеи, мисли и емоции пробиваха своя път в живота ми иззад образа, прорязан от боязън и ранимост.
Бях станала писател.
Бях влюбена. В любовта, в творчеството, в поезията, в прозата, във фантазията, в полета на мисълта, в мечтаенето, в музиката, в живота.
Бях обречена. На щастие – което обаче трябваше да заслужа и постигна. Трябваше да обуча желанията си в умения, да докажа пред себе си дали имам талант, който да развия в дарба. Очакваше ме дълъг път, който тогава не осъзнавах, но усещах на върха на небцето си.

"За писането: Мемоари на занаята" - Стивън Кинг

Малцина могат да ме грабнат. Аз не съм за класическите школи – прекалено бързо ме отегчават.
Но този човек привлече вниманието ми. Мисля, че е от т.нар. от мен „soul siblings“ – т.е. душевни събратя. Ще откриете чудесната му книга „За писането: Мемоари на занаята“ в Читанката безплатно. Ето и краткото ревю за нея.

„През 1999 година Стивън Кинг започва за пише за своя занаят и за своя живот. Към средата на годината претърпява злополука (широко отразена от медиите), която излага на опасност и двете. През месеците на възстановяването му връзката между писането и живота става за него по-важна от всякога…
Рядко книга за творческото писане е бивала толкова ясна, полезна и откровена. „За писането“ започва с хипнотизиращ разказ за детството на Кинг и неестествената му страст да разказва истории още от малък. Поредица живи спомени от юношеството, колежа и трудните години, които водят до първия му роман „Кери“, позволяват на читателя да разгледа под свеж и понякога много забавен ъгъл формирането на един писател. После Кинг описва основните инструменти на занаята си — как чрез употребата им писателят да ги наточва и умножава, как винаги трябва да са му под ръка. Той запознава читателите с най-важните аспекти на изкуството и живота на писателя, като предлага практични и вдъхновяващи съвети за всичко — от сюжета и развитието на героите, до навиците за работа и отказите.
Публикувана на части от „Ню Йоркър“ и срещнала бурно одобрение, книгата „За писането“ достига кулминацията си с дълбоко затрогващ разказ за това как неистовата потребност на Кинг да пише му помага да се възстанови и да се върне към обичайния си живот.“

Download

Три стъпки към творческото писане

Вие имате желание да пишете и творческото писане е вашият избор. Какви са първите три стъпки, които трябва да следвате, за да постигнете целта си?

1) Проучете какви жанрове и поджанрове има.

Може и да не ви изглежда важно сега, но ако познавате жанровете и поджанровете на творческото писане, сте си направили голяма услуга. Защо? Защото много големи автори специализират само в един широк жанр като проза, поезия или документалистика. Затова виждате как големите романисти пишат само романи, писателите на разкази пишат само разкази и т.н. Не ви се иска да станете на всяка манджа мерудия и да не сте добър в нищо. А може да се специализирате в някой от тях, само ако ги познавате всички.
Разбира се, има изключения. Някои големи романисти пишат и разкази, и обратното, но това е рядко. Това не означава, че не може да опитате в различните широки жанрове, но все пак изберете един, в който да се развивате.
Вече говорихме, че основните видове проза според обема са разкази, новели и романи. Но има и допълнителни подвидове, които си заслужава да разгледаме.

Микро проза: разкази до 1000 знака.
Бърза проза: до 140 знака. За сбитото писане си трябва специален талант.

Продължаваме нататък с:
Поезия: сонети, хайку, балади, танка, пантум, бял стих  и пр.
Творческа документалистика: биографии, мемоари, автобиографии, есета, дневници и пр.

2) Изберете жанра и поджанра, в които искате да пишете.

Понякога е лесно, понякога не. Може да ви отнеме известно време и неуспешни опити, но си заслужава да разберете къде бихте били най-добри.
Може жанрът, който изберете, да не е от най-популярните. Важното е да ви носи удоволствие.

3) Започнете да пишете редовно

Пишете често – доколкото ви е възможно – в жанра, който сте избрали. Скоро ще видите и резултатите.
Не спирайте за дълго време, защото това ще ви върне назад. Пишете, дори и да е малко като количество.
Каква е целта на всичко това?
Ако искате още с първите ви опити да започнете да правите пари, може и да се разочаровате. Дори и на велики писатели първите творби често са боклук (според техните думи), докато не са били редактирани.
Но ако целта ви е да си доставите удоволствие и да се развивате в това начинание, то добре дошли в семейството на писателите.

Пишете!


Текстът е адаптиран от Writers’ Treasure

Творческо и техническо писане: що е то

Творческото писане е всяка форма на писане – резултат на творчеството на ума: проза, поезия, документалистика, драматургия, мемоари, биографии и др.  Целта му е да се изрази нещо – било то чувства или размишления…

Творческото писане няма намерение просто да даде информация или да накара читателя да направи нещо за писателя. То е създадено за да забавлява или образова някого, да сподели загриженост по определен въпрос или по отношение на някого, или просто да изрази нечии мисли.

Творческото писане има толкова много жанрове и под-жанрове, които са разгледани в отделна статия. Понякога то следва определени правила, а друг път ги нарушава напук на всичко. При всички случаи обаче, талантът е необходим елемент, ако искате да пишете изобретателно. Разбира се, писането се подобрява с практика, но нямате ли талант, няма да доставите удоволствие на никого.

Талантът и уменията са гръбнакът на творческото писане.

В негов противовес идва техническото писане, което от своя страна е една огромна част от нашето ежедневие. Реклами, описание на продукти, учебници, енциклопедии, официални писма и т.н. – всичко това е техническо писане. Основна разлика с творческото писане е, че не е създадено за забавление.

Техническото писане е изцяло създадено, за да информира или за да провокира читателя към някакво действие в полза на писателя. То има собствени правила, договорености какво може и какво не може да се прави и пр.

Текстът е адаптиран от Writers’ Treasure.

Да пишем разкази 3: Обстановката

Важността на обстановката

Обстановката в разказа (средата) са времето и мястото на историята.

Примери:

– Париж по време на френската революция
– магическите земи на Нарния

Детайлите в обстановката създават свят, където героите ви могат да се движат, и където се разгръща конфликтът.
Всичко, което героят ви докосва и вижда, зависи от обстановката. Къщата му, дрехите, които носи, тайната пътечка през гората, дъждът, който вали върху него – всичко зависи от обстановката.
Може да си изберете определена среда, защото ви е позната, или защото ви харесва, или защото допринася по определен начин към конфликта. Може да се опрете и на героя си, за да съберете идеи за среда.
Ето някои въпроси, които може да си зададете.

Да пишем разкази 2: Конфликтът

Защо имаме нужда от конфликт

Конфликтът в разказа е проблем, с който се сблъсква главният герой. Този проблем може да е романтичен съперник или орда атакуващи зомбита. Може да е вътрешна борба, например главният герой трябва да се справи с определен страх или лош навик.

Ето няколко примера за конфликти в разказа:

Мери се влюбва в съвършения мъж, но той вече е женен за друга.
Джон иска да е председател на класа, но се ужасява от говорене пред хора.
Хари Потър трябва да спаси света от лошия магьосник Волдеморт.
Конфликтът е важен, защото прави нещата да се случват. Ако животът на героя ви е съвършен, той няма причина да предприема действия. Няма причина нещо да се променя. А без промени няма и разказ.

Ключ към ефективен конфликт

Да пишем разкази 1: Героите

Нека да разгледаме основните компоненти на разказа. От какво се нуждаем, за да създадем една хубава история?

ЕЛЕМЕНТИ НА РАЗКАЗА

Разказът ни се нуждае от три елемента: герои, обстановка и конфликт.

Когато пишем някаква творба, тя не е разказ, освен ако нещо не се случва в нея. Иначе тя ще е описание, статия или философски тракт, но не и разказ. В разказа нещо трябва да се случва. То се случва на някого (героя), някъде (обстановката, средата). Конфликтът (или проблемът) е онова, което се случва.

Как се ражда историята (разказът)

Видове романи

Видове романи?

Издателите обикновено класифицират прозата като комерсиална или художествена – творба на изкуството. Няма причина изкуството да не носи пари също, но обикновено нещата не се получават по този начин. Ето защо говорим за гладуващи творци и ето защо комерсиалната проза и художествената литература са различни категории. Познайте коя от двете предпочитат големите издатели.

ВИДОВЕ РОМАНИ – КОМЕРСИАЛНА ПРОЗА

Комерсиалната проза е разделена на много жанрове или категории. Този вид класификация помага на читателите да намерят кой тип романи предпочитат да четат. Например онези, които харесват любовните истории, могат да се насочат директно към секцията „Романси“ („Любовни романи“ в българските книжарници). Всеки жанр има своите традиции. Ако искате да пишете в определен жанр, важно е да четете много книги от него, за да разберете какво очакват читателите.

Ето няколко от основните жанрове:

Видове проза според обема

Предполагам знаете всички най-основни видове проза. Възможно е да имате и своите фаворити и да сте се установили в удобството на избрания от вас сектор.

За благото на собствената ми памет обаче – ако искате се присъединете към мен – ще се спра на основните категории. А вие може да споделите в кои се чувствате в свои води и кои бихте искали да разработите по-уверено в практиката си.

СПОРЕД ОБЕМА

Разказ
Новела
Повест
Роман
Новелите не са често срещани. Те не са удобни за публикуване в списания, а са прекалено кратки за книги.

И докато повечето хора искат да пишат романи, начинаещите писатели е по-добре да започнат с кратки разкази. Ако започнете с роман, то докато го напишете, вече ще сте различен. А това ще деформира романа ви. А още по-лошо, да се придържате към роман, който сте надраснал, може да задържи развитието ви. То е като да сте се оженили твърде млади.

Ако започнете с кратки разкази, това ще ви даде възможност за много „свежи стартове“, за експерименти, за различни гласове, обекти и техники, а това ще допринесе значително за намирането на вашия собствен стил. Ако това ви допада, първо прочетете достатъчно количество хубави разкази на други писатели в различни стилове. Произведенията на добрите автори са най-доброто училище.

В прозата ще срещнете и различни видове жанрове, но за тях вижте следващата тема, а именно „Видове романи“.


Текстът е адаптиран от Creative Writing Now