Може би е трудно да се постигне стилово перфектна сцена, но може да се напише структурно перфектна сцена. И това е далеч по-добре от лошо структурирана сцена.
ДВЕ НИВА НА СТРУКТУРА НА СЦЕНАТА
Сцената има две нива на структура, а именно:
- широко мащабна структура
- тясно мащабна структура
Ако се провалите при създаването на тези усещания у читателя, значи сте се провалили напълно. Ако успеете да ги предизвикате, значи сте успели изобщо. Колкото по-добре създавате желаните усещания, толкова по-добра е прозата ви. Съвършенството идва, когато сте сътворили възможно най-силното емоционално преживяване за вашия читател.
Широко мащабна структура на сценаШироко мащабната структура е изключително проста. Тя се състои от Сцена (с главна буква ще различаваме този елемент от общия смисъл на сцената) и Продължение, като те самите включват:
Сцената се дели на три елемента:
- Цел
- Конфликт
- Бедствие
- Реакция
- Дилема
- Решение
Вашата цел е убедително да покажете, че вашият герой от ЧГТП преживява сцената. Трябва да е направено толкова изразително, че читателят да я усети все едно той е този герой.
1. Цел: Целта е онова, което героят от ЧГТП иска в началото на Сцената. Целта трябва да е специфична и трябва да е ясно определяема. Причината героят ви да има Цел е, че това го прави проактивен. Той не чака пасивно вселената да му достави Голямото Добро. Той търси онова, което желае, точно така както би направил читателят. Прост факт е, че герой, който желае нещо отчаяно, е интересен герой. Дори да не е добър, той е интересен. И читателят ви ще се идентифицира с него. А това е, което желаете като писател.
2. Конфликт: Конфликтът е поредица от препятствия, с които вашият герой от ЧГТП се сблъсква по пътя да постигне Целта си. Трябва да имате Конфликт в Сцената си! Ако героят ви постигне Целта си без Конфликт, то на читателя ще му е скучно. Той иска да се бори! Но победата няма стойност, ако дойде лесно. Така че нека вашият герой се бори, а читателят ви ще съпреживява.
3. Бедствие: Бедствието е неуспех на вашия герой от ЧГТП да постигне Целта си. Не му давайте Целта! Победата е скучна! Когато една Сцена приключи с победа, читателят не чувства нужда да обърне страницата. Ако всичко върви добре, той може би ще иде да спи. Не бива! Направете нещо ужасно да се случи. Нека героят ви виси от скала, а читателят ви да обърне страницата, за да види какво ще се случи после.
Продължението включва Реакция, Дилема и Решение. Отново всеки един от тези елементи е от изключителна важност за успеха му – един от тях да липсва, и Продължението няма да е успешно. Целта на Продължението е да следва Сцената. Сцената приключва с Бедствие и не може да продължите с нова Сцена, която да започва с Цел. Защо? Защото, когато сте се сблъскали със сериозна спънка, не може просто да се втурнете в нещо ново. Трябва да се възстановите. Това е основна психология.
1. Реакция: Реакцията е емоционалното последствие от Бедствието. Когато се случи нещо ужасно, вие залитате известно време, извън баланс сте, извън изправност. Няма как иначе. Така че покажете как реагира интуитивно вашият герой от ЧГТП на Бедствието. Покажете как страда. Дайте възможност на читателя да страда заедно с него. Може би трябва да покажете как минава известно време. Това не е време за действие, а за реакция. Време за оплакване. Но не може да се носите в болката вечно. В реалността ако хората правят така, губят приятелите си. В прозата ако го направите, ще загубите читателите си. Накрая вашият герой от ЧГТП трябва да се съвземе. Да направи анализ. Да потърси варианти. А проблемът е, че няма такива…
2. Дилема: Дилемата е ситуация без добри варианти. Ако вашето Бедствие е истинско Бедствие, то няма да има добри избори. Вашият герой трябва да е в истинска дилема. Това дава възможност на читателя да се притеснява, което е добре. Той трябва да се чуди какво може да се случи по-натам. Нека героят ви обмисли възможностите. Нека си подреди нещата. И накрая, нека избере най-малко лошия вариант…
3. Решение: Решението е действието на избиране измежду няколко варианта. Това е важно, защото позволява на вашия герой да бъде отново проактивен. Хората, които никога не взимат решения, са скучни. Те чакат някой друг да реши вместо тях. А никой не иска да чете за такива хора. Така че, нека вашият герой вземе решение, и то да е добро. Нека читателят ви уважи това решение. Може да е рисковано, но да има шанс да проработи. Направете така и читателят ви ще обърне страницата, защото сега вашият герой има нова Цел.
И така вие затворихте кръга. Минахте от Сцена към Продължение, и така към Целта на новата Сцена. Ето защо моделът на Сцена-Продължение е толкова силен. Сцената по естествен начин води към Продължението, което естествено води към нова Сцена. И така завинаги. Докато в един определен момент ще трябва да затворите цикъла. Ще дадете на вашия герой или Окончателна Победа или Окончателна Загуба и това ще е краят на книгата ви. Но докато стигнете дотам, моделът на Сцена-Продължение ще ви води напред. А читателят ще ви ругае, защото не е успял да остави книгата ви цяла нощ.
Това е съвършенство.
И все пак, това е само половината част от битката. Дотук разбрахме как да проектираме Сцените и Продълженията, но все още остава фактът, че трябва да ги напишете. Абзац след абзац, които да превеждат героя ви плавно от първоначалната Цел през усилния Конфликт към смразяващото Бедствие и след това чрез интуитивната Реакция и ужасната Дилема да пристигнете в умното Решение.
Как да направите това? Как да напишете тези абзаци съвършено?
Тясно мащабна структура на сценаОтговорът се крие в онова, което Дуайт Суейн нарича „Мотивационно Реактивни Единици“ (МРЕ) . И при все, че е доста трудно да се пишат, те подобряват значително писането. Да се пишат коректно МРЕ е вълшебен ключ към успешната проза.
Мотивационно реактивните единици се пишат, като се редува онова, което героя ви от ЧГТП вижда (Мотивацията) и това, което прави (Реакцията). Това е изключително важно. Мотивацията е обективна, но е нещо, което героят ви вижда (или чува, подушва, опитва или чувства). Вие ще го напишете по такъв начин, че читателят ви също да го види (чуе, подуши, опита или почувства). И тогава ще започнете нов абзац, в който героят ви прави едно или повече неща като Реакция на Мотивацията. Това е абсолютната последователност, която трябва да следвате. Тя е базирана на онова, което е физиологически възможно. Отбележете, че Мотивацията е външна и обективна. Реакцията е вътрешна и субективна. Ако направите това, ще създадете у читателя си силна илюзия, че преживява нещо реално. А сега да разгледаме всичко това по-подробно.
Мотивацията е външна и обективна и вие я представяте по този начин, чрез обективна и външна терминология. Правите това в един абзац. Не е нужно да е сложно.
Ето пример:
Тигърът скочи от дървото и се хвърли към Джак.
Вижте ключовите моменти тук. Това е обективно. Представяме Мотивацията така, както би била видяна от видеокамера. Нищо тук не индикира, че гледаме през гледната точка на Джак. Тя ще е следваща, но засега пазим нещата прости и ясни.
Реакцията е вътрешна и субективна и вие я представяте точно така, както вашият герой от ЧГТП би я преживял – вътрешно. Това е шансът ви да направите читателя ви да бъде вашият герой. Това трябва да се случи в отделен абзац (или поредица от абзаци). Ако останете в същия абзац на Мотивацията, тогава рискувате да измамите читателя по две линии. А никой читател не обича това.
Реакцията е по-сложна от Мотивацията. Причината е, че е вътрешна, а вътрешните процеси се случват в различна времева скала. Когато видите тигър, в първите милисекунди имате време само за едно нещо – страх. В следващите десети от секундата имате време да реагирате по инстинкт, но ще е само това – инстинкт, рефлекс. Но малко след това вече ще имате време да реагирате рационално, да действате, да мислите, да говорите. Трябва да представите целия набор от реакции във вашия герой в този ред, от първичните към най-бавните реакции. Ако не са в този ред, тогава нещата няма да се чувстват правилно. Разрушавате илюзията на реалността. И читателят ви няма да продължи да чете, защото „не е реалистично“. Дори и фактите да са ви наред.
Ето един прост пример:
Заряд от адреналин премина по вените на Джак. Той повдигна пушката на рамото си, прицели се в сърцето на тигъра и натисна спусъка. „Умри, копеле!“
Хайде да анализираме това. Първо трите части на Реакцията:
1. Чувство: „Заряд от адреналин премина по вените на Джак.“ Първо показвате това, защото се случва почти веднага.
2. Рефлекс: „Той повдигна пушката на рамото си…“ Показвате това второ, като резултат на страха. Инстинктивен резултат, който изисква съзнателна мисъл.
3. Рационално Действие и Реч: „… прицели се в сърцето на тигъра и натисна спусъка. „Умри, копеле!““ Това идва накрая, когато Джак има време да мисли и да действа по рационален начин. Той дърпа спусъка, рационален отговор на опасността. Той говори, рационален израз на силната емоционална реакция.
Разрешено е да пропуснете една или две от тези три части. (Не може да пропуснете и трите, защото няма да имате Реакция.) Но има едно критично правило за онова, което остане: трябва да бъде в правилния ред. Ако има Чувство, то е първо. После е Рефлексът. И накрая Рационалното Действие, то винаги е последно. Това е просто и ясно, и ако спазвате това правило, Реакциите ви ще са перфектно структурирани.
И след Реакцията идва… друга Мотивация. Това е ключът. Не може да си позволите да напишете една МРЕ и след това да сте щастлив. Трябва да напишете още една и още една… Реакцията, която току-що написахте, води до нова Мотивация, която отново е външна и обективна, и която ще е в свой собствен абзац. Нека продължим с предишния пример:
Куршумът проряза лявото рамо на тигъра. Кръв бликна от изникналата рана. Тигърът изрева, залитна, а после скочи право към гърлото на Джак.
Забележете, че Мотивацията може да е сложна или проста. Единственото изискване, е да бъде външна и обективна, нещо, което не само Джак може да види, чуе и почувства, но което всеки един наблюдател също би могъл да види, чуе и почувства, ако беше там.
Важното е да се спазва редуващия модел. Пишете Мотивация, след това Реакция, после друга Мотивация и друга Реакция. Когато свършат, тогава вашите Сцена или Продължение свършват. Не приключвайте твърде бързо. Не се бавете твърде дълго.
Пишете всяка Сцена и Продължение като поредица от МРЕ. Всяка част от вашата Сцена или Продължение, която не е МРЕ, трябва да си ходи. Изрежете я безмилостно. Никаква милост. Не може да си позволите благотворителност за нито едно изречение, което няма своята тежест. А единствените части от сцената, които имат тежест, са МРЕ. Всичко останало е пълнеж.
За тези досадни правилаМоже би ви се струва невъзможно да пишете сцените си, следвайки тези правила. Може би опитите ви да го направите, ви гипсират. Взирате се сляпо в компютърния екран, страхувайки се да помръднете и мускул от това да не нарушите някое Правило. Попаднали сте в писателски блокаж. Нека да ви кажа последната тайна за перфектната сцена.
Забравете всички тези правила. Точно така, игнорирайте безобразниците. Просто напишете главата си по обичайния начин, пишейки всичко, което желаете, по всеки стар начин, по който чувствате, че можете. Така е по-добре, нали? Щом творите, значи всичко е наред. Творенето е изграждането на една история от нищото. Трудно е, забавно е, вълнуващо е, неструктурирано е, несъвършено е. Направете го без оглед на правилата.
Когато приключите, сложете всичко настрана за известно време. После ще трябва да го ревизирате, но не сега. Направете нещо друго. Напишете друга сцена. Идете на боулинг. Прекарайте време с онези досадни хора, които живеят в къщата ви. Спомняте ли си ги? Семейството, приятелите ви? Направете нещо, което Не Е Писане.
По-натам, когато сте готови, се върнете и прочетете вашето Велико Четиво. То ще има много чудесни точки, но ще бъде структурирано по несъвършен начин. Сега вече сте готови да редактирате и да положите правилна структура. Това е различен процес от творенето. Това е Анализ, който е противоположен на Създаването. Анализът е разрушаване. Сега трябва да го разделите и съедините.
Анализирайте написаното, Сцена ли е или Продължение? Или нито едно от двете? Ако е нито едно от двете, ще трябва да намерите начин да го направите или ще трябва да го изхвърлите. Ако е Сцена, проверете дали има Цел, Конфликт и Бедствие. Идентифицирайте ги с резюме в едно изречение. Ако е Продължение, проверете дали има Реакция, Дилема и Решение. Идентифицирайте ги с резюме в едно изречение. Ако не можете да сложите сцената в една от тези структури, тогава я изхвърлете като безполезни глупости. Може някой ден да й намерите употреба като сонет, хумористично петостишие или техническо ръководство, но ако не е проза, няма начин да го направите проза, така че го изхвърлете.
След като вече знаете каква е сцената ви, дали Сцена или Продължение, пренапишете я МРЕ по МРЕ. Подсигурете всяка Мотивация да е в отделен абзац от всяка Реакция. Може да имате по няколко абзаца за Мотивация и само един за Реакция. Но е углавно престъпление двете да са в един абзац. Когато са разделени правилно, може да разберете, че имате части, които не са нито Мотивация, нито Реакция. Изхвърлете ги, независимо колко са красиви и умни. Те не са проза, а вие пишете проза.
Проучете всяка Мотивация и се подсигурете, че е напълно обективна и външна. Не показвайте милост. Не може да си позволите милост към нещо, което трови прозата ви. Убийте го или то ще убие вас.
Идентифицирайте елементите на Реакцията и се подсигурете, че е възможно най-субективна и вътрешна. Представете ги колкото се може повече през очите на вашия герой от ЧГТП. Нека са и в правилен ред, първо чувствата, после спонтанните действия, накрая рационалните действия и реч. И отново, премахнете всичко останало, дори и брилиянтните прозрения, които със сигурност ще ви осигурят Нобелова награда за мир. Брилиянтните прозрения са супер, но не са проза, те не принадлежат на прозата. Ако успеете да ги вмъкнете в правилния модел на художествената проза, чудесно. Задръжте ги. Иначе прережете подлите им гърла и хвърлете труповете на вълците. Вие сте романисти, а това правят романистите.
Когато стигнете до края на сцената, независимо дали е Сцена или Продължение, проследете дали правилния ред е спазен в МРЕ и дали всички трупове са хвърлени. Чувствайте се свободни да редактирате сцената откъм стил, яснота, духовитост, правопис, граматика и всичко останало, което знаете как се прави. Когато приключите, се потупайте по гърба.
Вие написахте съвършената сцена. Всичко е прекрасно във вашия свят. Приключихте я.
А сега направете това отново и отново, докато свършите с книгата си.
Текстът е адаптиран от Advanced Fiction Writing – Randy Ingermanson.
Това са две заглавия на Ранди Инджърменсън, в чиито приложения той той онагледява своя подход, като анализира първите глави на романите си. Книгите не са скъпи, но разбира се са на английски език.
