Един различен начин да бъдем в този свят
Тази сутрин, когато се събудих, за да пиша в този блог, получих главоболие. Не се чувствах като писател. Не се чувствах като човешко същество. Сипах си чаша горещо горчиво кафе. Хареса ми послевкуса, накара ме да се почувствам по-добре. Все още не се чувствах като писател. Отне ми половин час да напиша тези петдесет думи.
Ако тепърва започвате да пишете, понякога може да ви е трудно да се почувствате като писател отвътре, дори още по-трудно да го кажете на останалите. Ако сте на купон и ви попитат с какво се занимавате, като кажете "Писател съм", може би се чувствате глупаво.
Таен живот
За да сте писател, се изисква различен начин на съществуване в този свят. Какво имам предвид ли?
Пътят на всеки писател е различен. Някои започват да пишат рано, дори като деца, докато други откриват своята пътечка доста по-късно. Но всички ние имаме усещането да сме не на място - дали ще сме аутсайдери, подтискани хора, бунтари или просто срамежливи, всички имаме онова ръчкащо чувство в нас. Имаме тайна. Поискали сме да измисляме истории. Поискали сме да разкажем нашата история. Поискали сме да бъдем писатели.
Пътят на всеки писател е различен. Някои започват да пишат рано, дори като деца, докато други откриват своята пътечка доста по-късно. Но всички ние имаме усещането да сме не на място - дали ще сме аутсайдери, подтискани хора, бунтари или просто срамежливи, всички имаме онова ръчкащо чувство в нас. Имаме тайна. Поискали сме да измисляме истории. Поискали сме да разкажем нашата история. Поискали сме да бъдем писатели.
Водене на бележки
Като писатели работата ни не се свежда до това да слагаме думи на някаква страница. Това може би ви стряска, затова може би трябва да кажа - това не е единствената ни работа. Най-добрият съвет, който получих като млад писател, е да обръщам внимание на света около мен. Изключете светлините и музиката, слушайте дъжда. Открийте защо нечий цвят на очите или шарката на шалтето на спалнята ви така ви вълнува.
Слушайте повече какво ви говорят на онзи купон. Обикновените хора имат лексикони или фотоалбуми на техните телефони.
Писателите нямат. Писателите имат тетрадки в онези ъгли на ума си. Записваме всичко, което виждаме - и това може да изглежда като предателство за света около вас, или поне като детска фантазия.
Призив към действие
Когато напишете грабващо изречение или описание - нещо, което сте видели, почувствали, чули или отдавна забравили - осъзнавате силата на писането. Изведнъж то добива смисъл. Става пристрастяващо. Започвате да виждате целта му. Ако това все още не ви се е случило, повярвайте ми, ще се случи. Просто трябва да дойдете в света като чужденец, посетител, пратеник без дневен ред. И може би това е най-плашещата част - да вземете химикалката или да отворите лаптопа и да започнете да оформяте големите вълни на въображението си в ясни и твърди думи.
Главоболието ми мина. Все още не се чувствам като писател. Не съм казал онова, което исках да кажа за писателите, които започват своето пътешествие. Нека ви кажа това - пътуването е самотно. Но е онзи вид самота, който ще се научите да обичате и да пазите за себе си.
Най-добрият ми съвет е този: намерете време да бъдете сами, не за да пишете, а просто да бъдете сами в присъствате в момента.
Ето пет упражнения, с които можете да започнете своето пътуване:
- Идете в библиотека или парк, разглеждайте книгите и статуите - не си водете бележки, просто обикаляйте и наблюдавайте.
- Напишете за любимата ви маса като дете - кой беше около нея? Какви аромати си спомняте? Цветове?
- Опитайте се да опишете звука на нечий глас - може да е на любимия, на най-добрия ви приятел, на учител отпреди години.
- Запишете собствения си глас, когато се събудите и после късно вечерта. Прослушайте записите - как се е променил гласа ви?
- Напишете писмо до любимата си книга. Кажете й, защо толкова я харесвате. Не се обръщайте към автора, а към самата книга.
Антъни Елърс, Writers Write
