- Героите ви изпълняват изискваните драматични функции в сюжета;
- Героите ви се помнят дълго;
- На героите ви може да се вярва;
- Героите ви са триизмерни.
Как да създадем герои, които се помнят дълго
Направете си работата добре и ще създадете герои, които ще останат в съзнанието на читателите ви до края на живота им. Това не е нереалистична цел. Кой например би забравил Шерлок Холмс или Мечо Пух, след като прочете книга за тях?
Важна техникa за създаване на помнещи се герои, е да им дадете "етикети". Това са неща, които идентифицират героя и го отличава от другите герои. Общо казано, това са сензорни впечатления. Например ако сте чели романите за Хари Потър, може би сте забелязали, че те съдържат много герои. За да запази читателите наясно, писателката Дж.К.Роулинг си е създала много труд, с определянето на разграничителни физически етикети (тагове).
Етикетите може да включват физически черти, предпочитания за облекло, прически, обичайни маниери, физиономии, говорни навици, специфични звуци, които издава героя, или дори миризми - всъщност всичко, което може да забележи един човек в друг.
Комбинацията от етикети на един герой трябва да го разграничи от другите герои в романа. Единственото изключение трябва да е, ако искате да създадете герои, чиито идентичности трябва да са объркани по определена причина (например ако пишете мистерия и искате двама заподозряни да бъдат бъркани един с друг).
Когато въвеждате герой за първи път, включвате някои от неговите етикети в описанието на неговото появяване или действия. Описанието трябва да е много кратко. Всичко, което трябва да направите, е да помогнете на читателите да изградят образ на този герой в ума си. По-нататък в романа споменаването на етикетите на героя при всяко негово появяване кара да чувстваш нуждата на читателя да му бъде напомняно кой е той.
Нямате нужда от много етикети за герой - един или два са достатъчни за второстепенните герои. Основните имат нужда от повече, защото се появяват по-често и по-дълго стоят. (Колкото повече време читателите прекарват с един герой, толкова повече детайли очакват да научат за него.) Може да въвеждате нови етикети по-късно в романа.
Докато нараства историята, героите ви ще стават все по-фиксирани в ума на читателя и може да откриете, че не е толкова необходимо да вкарвате тези етикети толкова често.
Разбира се, най-обичайният етикет не е сензорно впечатление изобщо, и въпреки това той ще се появява почти всеки път, когато се появява и героя. Това е неговото име.
Как да създадем имената на героите?
1. Опитвайте се да създавате имена, които звучат различно едно от друго. Нека да започват с различни букви и избягвайте да давате на героите едни и същи имена (Разбира се, има и изключения, например когато баща и син носят едно и също име, което да говори на читателя нещо за личността на бащата, или обичаите в общността. Но тогава ще трябва да използвате друг етикет, за да ги различавате един от друг.)
2. Поддържайте имената на героите постоянни. Нека разказвачът да не нарича един и същи герой "Боб", "Робърт", "Боби", "Роб" и "Роби", защото читателят може да си помисли, че говори за пет различни човека. Дори майка му да го нарича "Робърт", а приятелката му "Боб", разказвачът трябва да използва само едно име през цялото време.
3. Може би ще искате да създадете имена, които да изразяват нещо за всеки герой, като етническата му принадлежност например. Интернет е много добро помагало за това. Например може да потърсите ирландски или немски или други фамилии, които да подхождат на героя ви. Когато търсите лични имена, много сайтове за имена на бебета ще ви дадат списъци от различен национален или етнически произход.
4. Може да последвате стъпките на Чарлз Дикенс и други писатели, и да създадете имена на героите, които да изразяват нещо за личността им. Отново сайтовете за бебешки имена ще ви кажат какво точно означават те, така че да изберете какво ще подхожда на героите ви.
Също така може да използвате и ономатопея, които да създават впечатление за някакви звуци.
(Бам-бам, Зън-зън)
5. Като алтернатива, може да предпочетете да изберете случайни имена, разглеждайки например телефонен указател. Ако напишете в Гугъл "случайни имена" ("random names") ще откриете много сайтове, които предлагат генератори - включително и за оригинални фентъзи имена. Може да не взимате имената директно от тези сайтове, но те са добър източник на идеи. Може лесно да ги промените според нуждите на романа ви (например трябва да промените фентъзи имената малко, така че героите, които идват от една определена култура, да имат подобни имена.)
На този етап може би ще искате да създадете имена и кратко описание на героите, които имате наум за романа си - включително няколко физически/сензорни етикета. Създайте файлове на компютъра си - по един за всеки герой, или използвайте отделна страница в тетрадка (оставете достатъчно място за по-късни бележки).
И още една идея...
За да подкрепяте въображението си, докато създавате своите герои, търсете снимки на хора, които изглеждат като тях. Може да ги откриете в списание или дори в каталози на модели от уебсайтове. (Само помнете, че хората от реалния живот не са толкова излъскани и кльощави като в рекламите.) Може да копирате тези снимки във файловете си.
Как да създадете герои, на които може да се вярва
Разбира се, ще трябва да решите колко реалистичен ще е романът, който пишете. Няма нищо грешно в това да се пишат фентъзи романи, в които героите са странни и необичайни. А дори и да е реалистичен, няма нужда героите ви да изглеждат обикновени. Човешките същества са доста разнообразен вид. Никога не е имало такова нещо като "нормален" или "средно статистически" човек. Във всеки град, във всяка епоха може да намерите хора от съвсем различни култури, философии, персоналности и физически форми - и с лични истории и минало, уникални за тях.
А за нашата триръка таксиметрова шофьорка, ще трябва да дадете на читателя някакво обяснение защо тя е такава и как се е озовала в тази професия - с малко въображение ще трябва да изобретите минало, което изглежда смислено, дори и в реалистична среда.
С други думи, читателят ще приеме каквато и да е действителност, която му предложите, стига да играете честно и да не я променяте произволно. Не може вашата таксиметров шофьорка изведнъж да се окаже неграмотна, да има две ръце или да загуби работата си поради зелената пола, която е носила в продължение на пет години (като че ли никой не я е забелязал преди).
Има и по-добър пример. Да предположим, че героят ви е немощен, стар човек, който използва уолкър (проходилка). Ако в кулминацията на романа ви той се сбие с банда хулигани и ги направи на кайма, читателят ще почувства, че сте нарушили правилата - противоречите на това, което по-рано сте заявили за героя си и губите реалността на историята.
Но ако наистина решите старият човек да ни изненада с бойни умения?
Начинът да го направите, е да се подсигурите, че историята ви има последователна реалност, дори и да не я разкриете веднага. Например може да пускате малки подсказки още в началото на романа, че старият човек, въпреки вида си, има извънредни физически възможности. Може би хваща бейзболна топка точно преди да се удари в прозореца или се катери по дърво, за да спаси котка (докато никой не гледа). Тези събития може да изглеждат странни до едно време, но читателят ще подтисне неверието си с надежда, че всичко ще получи своето обяснение накрая.
След като вашият старец поваля хулиганите, може да разкриете, че някога той е бил шампион по бойни изкуства, но е избрал да крие своя талант от света. С това обяснение читателят ще види, че сте били последователни през цялото време.
Някои герои са просто част от обстановката
По ирония, понякога създавате герои, чиято функция в романа, е просто да са част от обстановката. Дали пишете съвременен, исторически или фентъзи роман, по всяка вероятност ще имате нужда от герои в заден план, които да направят света в исторята да изглежда реален.
Например ако главният ви герой отива на ресторант, може за кратко да се появи сервитьор или хост. Ако героят ви отива в магазин, може да се появи касиер. Тези незначителни герои може да не са важни за сюжета ви, но вие ги създавате, защото има смисъл те да са там. Присъствието им помага засилването на реалността на света, в който се развива романа ви.
Ако обстановката на вашия роман е през 19 век в малко рибарско селище в Нюфаундленд, читателят ви ще бъде доста изненадан, ако не види поне един герой, който си вади хляба с риболов. Всъщност дори повече от един. Също така ще е логично да създадете герои като жените, децата и други роднини на тези рибари, които живеят в същия град. Едно малко проучване ще разкрие героите, които читателят очаква да намери в подобен малък град по онова време - занаятчия, търговци, свещеник и т.н. Може да научите нещо за етническата ситуация в Нюфаундленд тогава. Той може да е населен от ирландски, френски или американски емигранти, или комбинация от тях. Може да разберете какви дрехи са носили, какви са били религиозните им вярвания, какви са били медицинските услуги (за да знаете доколко вероятни са били ампутациите, очилата, турбекулозата, полиомиелита и пр.)
Разбира се, може да има случаи, когато просто да споменете, че главният ви герой "взе такси до летището". Може би искате да преминете бързо през тази точка в повествованието и нищо да не се случи в това такси така или иначе. От друга страна, ако ще се случва нещо важно там - героят ви да получи откровение или да вземе важно решение и т.н. - сигурно ще искате да опишете таксито по-детайлно. В този случай създаването на герой таксиметров шофьор ще обогати описанието на сцената.
Подобни незначителни герои, понякога наричани извънщатни, добавъчни, копиеносци или червени фанелки (за любителите на Стар Трек), може да нямат драматична функция. Те може и да не се запомнят и със сигурност няма да са триизмерни. Но трябва да бъдат достоверни. Трябва да създадете герои, чийто външен вид, реч и маниери да имат смисъл в тази обстановка. Ако ли пък не, те ще привлекат прекалено много внимание към себе си и ще направят средата недостоверна. Например триръка таксиметрова шофьорка е добавъчен герой, който няма цел в историята и чието присъствие няма смисъл за читателя и подбива достоверността на романа.
Заслужава си да се дадат етикети дори и на героите в заден план, защото специфичните детайли винаги ги правят да изглеждат по-реални, отколкото общите описания.
Още по-добре е да създадете герои в заден план, които са в съзвучие с Главната ви Цел. Например ако погледнете филма Казабланка, историята на която цели бягство от града Казабланка към свободния свят, ще забележите, че повечето от незначителните герои са хора, които или се опитват да избягат, или помагат на други да избягат.
Във филма Междузвездни войни ще забележите, че героите в заден план на "добрата" страна са изключително разнообразни - включително многобройни извънземни видове, роботи и какво ли не. Лошите от друга страна са доста хомогенни. Войниците са идентични клонинги, а офицерите на Имперската флота са само бели мъже с подобен акцент и униформи. С други думи, добрите винаги приемат различията, докато лошите ги отхвърлят. В заден план героите помагат да се илюстрира, че победата над Империята ще даде на хората свобода на личността.
Каквато и да е целта на историята, тя ще бъде по-цялостна, ако създадете герои, дори и второстепенни, които са въвлечени в същата цел.
На този етап ви препоръчвам да отделите време да създадете герои, които биха имали смисъл в избраната среда, както и кратко описание за всеки. По същия начин, използвайте отделна страница или файл за всеки. Може никога да не използвате някой от тях. Някои могат да си останат извънщатни, други може да еволюират до по-значителни герои с напредването на историята.
Как да създадете триизмерни герои
Дотук разглеждахме как да създадем герои, които имат цел в сюжета, които са обособени и последователни. Но за да създадем герои с дълбочина, която ще ги направи реалистични за читателя, ще трябва да задълбаем.
1. Цели. Какви неща иска героят в живота си? Може да са дългосрочни или настоящи, с различни нива на важност.
2. Методи. Как разрешава своите проблеми героят? Как реагира? Какво прави?
3. Оценки. Как отсъжда героят нещата, хората, ситуациите, себе си? Как решава дали напредва към своята цел или нещата се влошават?
Докато отговаряте на тези въпроси за отделния герой, е полезно да се запитате защо той е такъв, какъвто е. Защо иска нещата, които иска? Защо подхожда към проблема по този начин? Какво го кара да гледа на света под този ъгъл? Кои събития в живота му го карат да живее по този начин?
Не е необходимо да създавате цялата история на героя (при все че повече подробности могат да са ви полезни в хода на писането), но някои описания могат да подплътят писането и да направят героите по-реални за вас - следователно и за читателите.
Последната стъпка е да създадете героите, които ще изпълнят най-важната роля в романа ви. (Може да се изненадате, като научите, че това всъщност не са героят и злодеят.)
Глен К. Страти, How to Write a Book Now
В тази поредица:
1. Създаване на прототипни герои
2. Как да създадем герои, които се помнят дълго и са достоверни
3. Избор на главен герой и негов двойник
Всички теми в блога на тема герои
