Избор на главен герой и негов двойник

Главният герой е един от двата най-важни героя в романа ви и единственият, за когото повечето студентите по творческо писане някога са чували. Въпреки това, емоционалната нишка на романа зависи от два героя и тяхното взаимоотношение, които трябва да изберете мъдро.

Първо, трябва да разберете, че терминът "главен герой" често се използва по неточен начин. За повечето хора той просто означава централната фигура в историята. При все, че централната фигура в историята често е сплав от няколко различни роли. Когато осъзнаете това, ще имате огромен набор от варианти за романа си.

Например в романа Хъкълбери Фин, Хък е централната фигура. Той разказва историята. А тя се върти около неговото приключение в бягство от тираничния му баща и търсенето на свобода. Също така читателят вижда историята изцяло от гледна точка на Хък. Ние виждаме и чуваме само това, което Хък ни казва да видим и чуем. Хък ни казва мислите си. Но ние не знаем какво мислят, виждат или чуват другите герои.

Вдъхновявайте другите чрез изкуството си

Стийв Пресфилд го е казал най-добре в "War of Art":

"Единственото и най-доброто нещо, което може да направи един творец за друг, е да служи като пример и вдъхновение."

Никога не са били казвани по-истинни думи, а мнозина дори не знаят, че правят това.

Отделяме часове, за да подобрим изкуството си. Така да го полираме, че да стане съвършено. И после го пускаме на свобода пред очите на публиката и то се пльосва като мокър чорап. Сякаш сме работили за нищо.

Как да създадем герои, които се помнят дълго и са достоверни

В предишната статия "Създаване на прототипни герои" разгледахме как прототипните герои изпълняват драматичните функции в романа ни. Това беше и първият от четирите критерия, на които героите ни би било добре да отговарят, когато ги създаваме. Нека си ги припомним.

1. Героите ви изпълняват изискваните драматични функции в сюжета;
2. Героите ви се помнят дълго;
3. На героите ви може да се вярва;
4. Героите ви са триизмерни.

В тази статия ни предстои да разгледаме останалите критерии.

Дума на деня: ономатопея!

Дрън-дрън, Зън-зън и Бам-бам били най-добри приятели и постоянно се разхождали в гората, търсейки приключения.

Ономатопея (на гръцки: ονοματοποιΐα; в българската литературна терминология е позната и като звукоподражателна дума) е дума, или съчетание от думи, за интерпретиране на звуци от всякакво естество, като най-често обозначава думи, с които се представя даден издаден звук от естествен, а понякога и изкуствен произход. Като част на речта в българския език в изречения ономатопеята обикновено изпълнява синтактичната функция на междуметие.

Примери за ономатопея (звукоподражателни) в българския език:

• звук от часовник (тик-так);
• звук от звънци, камбани и т.н. (зън-зън, бзън, тин-тан и т.н.)
• звук от кихане (апчих и т.н.);
• звук за излизането на пушек от комин на влак (пуф-паф);
• звуци за удар(и) върху твърда повърхност (бум, прас, тряс, бум-бам и т.н.);
• звуци, издавани от различни видове животни (от птици (чик-чирик и т.н.), от кучета, вълци и т.н. (бау, уаф-уаф и т.н.) от котки и коткоподобни (мяу, хссс и т.н.)), и други.

Ономатопеята е изключително подходяща за създаване на имена в детски книжки!

Създаване на прототипни герои

Ако създадете герои от гледна точка на това да изпълнят драматичните характеристики на вашия сюжет, сте си спестили много бъдеща работа и редакция.
А когато ги сътворите, следващата крачка е да ги направите хора, в които читателите ви да се влюбят.

Общо взето, когато създавате герои, трябва да имате четири критерия предвид.